В духа на предизвикателството Plastic Free July решихме да обърнем внимание на възникването, свойствата и приложенията на пластмасата и да опитаме да си обясним каква е причината тя да заема ключово място в живота ни. Темата е изключително обширна и за да я поднесем изчерпателно сме я разделили на части, занимаващи се с различни аспекти от профила на този така противоречив материал. Тъй като знаем, че за да оценим настоящото си положение трябва да обърнем поглед назад към миналото, първата част от нашето изследване е посветена на историята на пластмасата.
Предметният свят на човека допреди 200 години е доминиран от материали, някои от които в днешно време дори не бихме си помислили да използваме. Те идват от природата и в повечето случаи се подлагат на сравнително малко химични изменения.
Сдобиването с тях обаче е трудно, енергоемко, несигурно и не на последно място - скъпо. Всички тези фактори се явяват препятствие пред масовото производство, постепенно изместващо ръчната изработка. С повишаването на търсенето на определени стоки боравенето с кожа, козина, пера, кости или зъби вече се разглежда като икономически неизгодно. В тази ситуация на помощ се притичват химиците.
През 1855 г. в Бирмингам, Англия, изобретателят Александър Паркс прави откритие, смятано от мнозина за първообраза на пластмасата. Той добавя памук (>90% целулоза) към разтвор на азотна киселина. Полученото експлозивно съединение (нитроцелулоза) смесва с органичен разтворител заедно с пластификатор (вещество, което увеличава пластичността на полимерите) растително масло. Резултатът от своите експерименти патентова като Паркезин.
Паркс не успява да превърне творението си в комерсиален успех и умира затрупан от дългове, но последователите му не стоят със скръстени ръце. Един от тях - американецът Джон Уесли Хайът - открива начин да подобри здравината на новооткрития материал, използвайки като пластификатор съединението камфор. Подбудите му са публикуваната през 1867 г. статия на New York Times за последиците от поголовното изтребление на животни заради бивните им и предложената от Майкъл Фелън парична награда за откриването на алтернативна суровина за топките за игра на билярд. Новопостигнатата пластмаса, наречена от създателя си целулоид, сполучва да отговори на всички изисквания. Хайът не получава обещаните 10 000 долара, но въпреки това стига много по-далеч от Паркс. От целулоид започват да се правят не само билярдни топки, а и часовници, клавиши за пиано, кукли, украшения, гребени и не на последно място - филмови ленти.
Но това е само началото. В края на столетието науката за полимерите е все още млада и има учени, които не признават тяхното съществуване, а ги считат за съвсем друг тип съединения (колоидни системи). Ето защо развитието на този клон на органичния синтез и откриването на нови видове пластмаси е благоприятствано не от научни открития за строежа на полимерите, а по-скоро от опитите на различни инженери да усъвършенстват лекотата, функционалността и достъпността на често употребяваните вещи. През 1907 Лео Бакеланд изобретява първия абсолютно синтетичен полимер - бакелита. Абсолютно синтетичен означава, че не е модифициран естествен полимер както целулоида, а е сглобен от простите си съставки (фенол и формалдехид) в лабораторни условия. Бакелитът се прославя като "материалът с 1000 употреби" поради многообразието от изработени от него механизмови компоненти и предмети от бита - многообразие, приемано за даденост в днешния пластмасов свят.
За разлика от предшествениците си, които са термопластични (могат да се претопяват многократно), бакелитът е термореактивен - веднъж приел окончателната си форма, той я запазва дори при по-високи температури. Това му свойство му дава предимство пред целулоида, чиято основна характеристика е лесната възпламенимост (все пак основната му съставка е експлозив). Бакелитът е последван от целофана (прозрачната пластмаса за обвиване на цветя и сладкиши); не след дълго, виждайки потенциала на пластмасите, нефтохимическите заводи започват да им обръщат повече внимание и активно да търсят нови полимери. Това води до изобилието от типове пластмаса, познати днес. През 30-те и 40-те години на миналия век се утвърждават голяма част от синтетичните полимери, повсеместно разпространени в наши дни.
1926 - Поливинилхлорид (PVC)
1930 - Полистирен (PS)
1933 - Полиетилен (PE)
1935 - Найлон
1938 - Тефлон
1941 - Полиетилен терефталат (PET)
1944 - Стиропор (разновидност на PS)
1950 - Полиестер (текстилни нишки от PET)
1954 - Полипропилен (PP)
Можете да срещнете означенията в скобите върху много от пластмасовите опаковки.
По време на Втората световна война пластмасовата индустрия процъфтява. Найлонът заменя конопа и коприната в производството на парашути, метилакрилатът (плексиглас) пък се използва за направата на прозорците на военните самолети. Пластмасите изместват естествените суровини, които са скъпи, а и понякога недостъпни в окупираните от врага територии. След края на войната нововъведените материали бързо проникват в бита на хората от Западния свят. Кутиите за храна, полиестерните облекла, приборите, стреч фолиото и всеизвестната пластмасова торбичка - всички тези бляскави и цветни заменки на традиционните материали стават символ на новото консуматорско общество. През 1950 г. количеството произведена пластмаса се равнява на около 1.5 милиона тона, като това число нараства експоненциално в следващите десетилетия.
Замяната на естествените материали с новооткритите синтетични полимери тече с пълна сила през втората половина на XX век. Както видяхме от примера със слоновата кост, това не е нещо непременно негативно. Пластмасите предоставят решение на казуса с разхищението на храна като увеличават многократно трайността на хранителните изделия и понижават цената на редица стоки. За съжаление, зародилата се малко по-късно идея за придобиване на неограничени блага се превръща в мантра на развитите общества. С това нараства и употребата на пластмаси, чиято единствена функция е да осигурят временно удобство и после да бъдат изхвърлени. Парадоксалното е, че при своята поява пластмасите са смятани за "чудо, върхово постижение на човешката мисъл". 100 години по-късно не само гледаме на тях като на нещо свръх обичайно, но и ги лишаваме от всякаква себестойност. Тази нагласа към пластмасите, както и към потреблението като цяло, дава своите плодове и още през 1974 г. в Световния океан бива отразено наличието на струпвания на пластмасови отпадъци. Появяват се и първите PSA реклами в Америка, дело на Keep America Beautiful, които поставят акцент върху ролята на отделния човек в превенцията на замърсяването с пластмаси:
И ако дори днес, десетилетия след запознаването с проблема с пластмасата и хилядократното алармиране за неговата сериозност, множество компании в глобален мащаб все още не са осъзнали нуждата от въвеждането на драстични промени в начина си на опериране с цел намаляване производството и употребата на пластмаса, пазарът продължава да се диктува главно от потребителите и все още в тяхна власт е да изменят негативните тенденции. Предизвикателство като Plastic Free July ни помага да си дадем сметка до каква степен сме обвързали живота си с пластмасата, какво искаме за своето и на околната среда бъдеще и какви стъпки е необходимо да предприемем, за да живеем по-чисто и осъзнато.
Историята на пластмасата не свършва дотук - според някои прогнози потреблението на пластмаса, особено на тази за еднократна употреба, съвсем скоро ще достигне своя пик, според други то ще расте през идните десетилетия. В скалите от настоящата ера, гордо наречена от нас "Антропоцен", се отлагат частички пластмаса, които ще служат като доказателство за аферата ни с нея за хиляди години напред.
Нека противодействаме заедно на неизбежните кризи, заплашващи нашата природа! Приканваме Ви да обърнете внимание на тазгодишната българска версия на юлското предизвикателство, където ще намерите още интригуваща информация за типовете пластмаса и тяхното въздействие, както и практични съвети за това как да ги избягвате и заменяте. Защото информираният избор е сила.
PFJ BG 1 (01.07. - 15.07.) -https://www.facebook.com/events/590865138494786/614574679457165/?notif_t=admin_plan_mall_activity¬if_id=1594625099541333
PFJ BG 2 (15.07. - 31.07.) -
Източници:
Life and Death in the Anthropocene: A Short History of Plastic -> http://heathermdavis.com/wp-content/uploads/2014/08/Life-and-Death-in-the-Anthropocene.pdf
The history of plastics: from the Capitol to the Tarpeian Rock -> https://journals.openedition.org/factsreports/5071
Essentials of Polymer Science and Engineering -> https://books.google.bg/books?id=CL7O_hH0aw4C&pg=PA8&dq=PARKESINE+alexander+parkes&redir_esc=y&hl=en#v=onepage&q=PARKESINE%20alexander%20parkes&f=false
Material Doubts: The Consequences of Plastic -> https://www.jstor.org/stable/3985351?read-now=1&seq=1
Brydson's Plastic Materials -> https://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=ERWKCgAAQBAJ&oi=fnd&pg=PP1&dq=history+of+plastics&ots=QPxjg1_Qru&sig=Qxc6dxKITqzJHRfGy--HzBSNoRU&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false
A Brief History of Plastic's Conquest of the World -> https://www.scientificamerican.com/article/a-brief-history-of-plastic-world-conquest/
Plastics in World War II -> https://www.youtube.com/watch?v=GirvOmjPZrc&t=260s