Нашата т.нар."работна памет" не е особено дълготрайна, тъй като непрекъснато трябва да освобождава място за мислите, които в момента са на фокус. За всички торбички, шишенца и опаковки такова място изглежда изобщо не е отредено. Те са там само за да осигурят удобството ни, а това ги обрича на изключително кратко полезно съществуване - от момента, когато добият форма в нефтозавода, до момента, когато ги изхвърлим в коша. Дори и изхвърлени от дома и съзнанието ни обаче, те ще продължат своя живот, макар и вече в ролята на боклук. Защо боклукът е повсеместно разпространено явление ще можем да отговорим едва след като разгледаме тактиките си за справяне с несекващия наплив от пликчета и бутилки. Фокусът на тази статия ще бъде пластмасовият отпадък само и единствено като вреден страничен продукт от нуждите и прищевките на човека. Какви щети е способна да нанесе пластмасата, когато потреблението й излезе извън контрол?
Едрогабаритните пластмасови отпадъци (като мебели, тръби, дограма и др.) не могат да стигнат далеч без наша помощ. Повечето пластмасови отпадъци обаче са не само дребни, но и леки, което прави придвижването им по вятър и по вода значително по-лесно. Без съмнение сте се натъквали на летящата торбичка или на търкалящата се по улицата чашка, които са се изплъзнали от схемата ни за събиране на отпадъци и попаднали там, където не бива - в почвата, в реките и най-накрая - в Световния океан. Но има и други притеснителни последствия от пластмасовата "миграция", останали скрити от погледа ни. В следващите редове ще разгледаме малко по-подробно негативните страни на употребата на пластмаси.
Токсични ли са пластмасите?
Сами по себе си синтетичните полимери са стерилни и изключително стабилни, затова и масово се използват за опаковки, които да изолират бактерии от храната ни, както и в медицински консумативи. В пластмасите множество дълги вериги от повтарящи се въглеводородни елементи се подреждат или паралелно, или преплитайки се една в друга:
Тези елементи, наричани мономери (от гр. моно- един), биват най-различни. Някои съдържат само въглерод и водород (като полиетилена и полипропилена), други имат в структурата си кислород (полиестер), а трети - хлор (PVC, тефлон). С това огромно разнообразие е подвеждащо, че всички тях класифицираме като пластмаса. Те се отличават по своите свойства и могат да имат повече или по-малко негативни ефекти върху нас и околната среда, като естеството на тези ефекти е също несходно.
При токсикологични проучвания върху ракообразни е тествана вода, в която са престояли натрошени пластмасови изделия от различен тип. При част от тях не са установени негативни последствия, докато други, например еластичните ръкавици от PVC, се представят доста зле. Токсичността на някои пластмаси се обяснява с мономерите им. Между полимеризиралите вериги понякога остават свободни нереагирали мономери, които в случая на PVC, полиакрилонитрил (акрил), полиуретан, полистирен и различни други пластмаси, които употребяваме, притежават висока степен на опасност - увеличават риска от мутации, дразнят очите, кожата, опасни са при вдишване и поглъщане и т.н. В проучване върху токсичността на 55 вида полимери на база състава им, 16 от тях съдържат вещества от най-високата категория за токсичност. Винилхлоридът например, изходният мономер за получаване на PVC (пластмаса номер 3), е обозначен като канцерогенен още през 1979 г.
Преди да бъдат въведени обезопасителни мерки за производството на PVC, много работници, които вдишват винилхлорид във високи концентрации, се разболяват от ангиосаркома (рак на черния дроб). Мутагенните му свойства не изчезват дори и при много малки концентрации като 5 ppm (частици на милион). При полистирена (пластмаса номер 6), чийто екструдиран вариант е познат още като стиропор, имаме подобна ситуация - измежду веригите от полистирен се намира остатъчен стирен, който преминава от всеизвестните бели кутийки за храна за вкъщи в нашето ядене, особено ако то е топло и мазно.
Но макар и на опаковката да е обозначен номера на полимера, пластмасовото изделие съдържа и много други вещества, за наличието на които няма как да знаем. Това са добавки (пластификатори и оцветители), наброяващи десетки хиляди видове и правещи бездруго объркващия свят на пластмасите още по-главозамайващ. Те се добавят с цел промяна на свойствата на полимерите като цвят, еластичност, прозрачност. Благодарение на такива добавки, от PVC се изработват както твърди изделия като пластмасовите дограми, водопроводите и подовите настилки, така и меки - като обвивките за кабели и прозрачните фолиа за опаковане на меса и кашкавали. В чистото си състояние обаче PVC е ронливо бяло вещество, което не служи за нищо. Затова преди да се използва, към него задължително се добавя пластификатор - обикновено вещество от групата на фталатите. Фталатите го правят еластичен и пластичен; количеството им в стреч фолиата и други гъвкави изделия може да надхвърли половината от финалното тегло на продукта.
Фталатите са много широка група съединения, но тези от тях, които служат като пластификатори, за съжаление се намират в дългия списък с масово използвани и все още недобре опознати вещества. За най-често използвания от фталатите, DEHP, е установено със сигурност, че причинява хормонални смущения, особено при новородени, и че има канцерогенни свойства. Фталатите са толкова застъпени не само в пластмасите, но и в други аспекти от бита (козметика, ароматизанти, багрила), че в тялото на почти всеки човек към наши дни са налични негови производни.
Но вие няма да ги видите изписани на нито един етикет.
Не всички видове пластмаса имат токсични мономери или добавки, но дори и най-безобидните могат да ни навредят, когато ги поглъщаме или вдишваме под формата на микропластмаси поради 2 причини:
- Различни трайни органични замърсители имат афинитет към други органични молекули като пластмасите. Пластмасите адсорбират определено количество от тях на повърхността си, като концентрациите на тези вещества там стават стотици пъти по-големи от тези в околната среда. Трайните органични замърсители са силно токсични съединения, най-вече синтетични пестициди, използвани в средата на миналия век и впоследствие забранени, защото отравят не само целевата група вредители, за които се прилагат, а и много други животни и хора. Най-пагубни са за рибите и птиците, но често убиват и едър добитък, както и домашни любимци. 12 от тези групи замърсители, наречени "мръсната дузина" са вписани в Стокхолмската конвенция за трайните органични замърсители от 2001 с цел абсолютното им елиминиране. Дори и вън от употреба, много от тях все още присъстват в природата - в хабитатите и в телата на самите живи организми. Когато морските обитатели поглъщат микропластмаса, те натрупват в мастните си тъкани трайните органични замърсители, като чрез процес на биомагнификация (явление, при което концентрацията на едно вещество в даден организъм се увеличава, колкото по-нагоре в хранителната верига е той) морски хищници на върха на хранителната верига (в това число и хората, консумиращи замърсена морска храна) са събрали в себе си огромни количества от тези вещества.
- Под действие на фотохимичните фактори пластмасите се раздробяват на миниатюрни парченца. Когато размерите им паднат под 1 микрометър, те се наричат нанопластмаси и са достатъчно малки, за да навлязат в кръвта и клетките на живите организми. Последствията от това не са съвсем изяснени, но се знае, че такива чужди тела в клетките са нежелателни, тъй като възпрепятстват действието на някои ензими.
И въпреки стряскащата реалност, че толкова много замърсители във водата биват разпръснати чрез пластмасите, това е тих и бавен процес. От друга страна, за много от познатите ни морски обитатели пластмасите могат да причинят фатален край само защото имат формата и физичните свойства, които имат.
Как пластмасите вредят на животните?
Заради ярките си цветове, специфичната си форма и абсорбирането на определени вещества, асоциирани с храната на птиците, пластмасовите късчета често се превръщат в такава. Поглъщайки отпадъците, хвъркатите пълнят стомасите си с несмилаеми елементи и често са обречени на гладна смърт.
Пътувайки по вода и въздух, пластмасите са успели да достигнат дори до изключително откъснати от света природни кътчета като полюсите и Марианската падина, т.е. животните няма къде да избягат от тях. Важно е да отбележим още, че огромен източник на опасни пластмасови отпадъци са изоставените риболовни мрежи, изработвани най-често от найлон. Тези мрежи съставляват почти половината от теглото на пластмасата в океана и оплитат множество нищо неподозиращи създания. Някои "мрежи-духове" са толкова "ефикасни", че когато паднат на дъното под тежестта на улова и той бъде изяден от дънните обитатели, се връщат отново на повърхността и продължават да погубват още и още животни.
Опасностите, дебнещи животните в морето, са хиляди, и голям процент от тях са плод на човешка дейност. Като най-застрашаващи са посочени мрежите, кордите, в цялост - риболовното оборудване, но пластмасовите торбички, опаковки и балони също предполагат риск от оплитане и поглъщане. В храносмилателната система на много животни попадат и други често срещани по-дребни отпадъци като капачки, фасове и прибори.
Всички тези проблеми не си отиват с времето, а се задълбочават, защото пластмасите не изчезват, а се натрупват.
Разграждат ли се пластмасите?
Пластмасовите отпадъци, които попаднат в околната среда, ще останат в нея много, много години при сегашните обстоятелства. Това е така, защото са силно инертни материали и въпреки че са с органичен произход, почти не съществуват микроорганизми, способни да ги разградят до съставните им части. Това ни върши работа, когато искаме да увеличим трайността на храните, но истината е, че е в разрез с установените закони в живия свят, където няма нищо трайно и всичко е част от един непрестанен цикъл. Представете си производството на пластмаси като слагане на край на този цикъл - атомите въглерод ще стоят скачени един за друг в синтетичните полимерни вериги без да могат да се върнат обратно в кръговрата и да станат част от жив организъм. В природата полимерите са широко застъпени - целулозата, хитинът, нуклеиновите киселини (ДНК и РНК), белтъците и още много други, са все полимери. Но тези биологични структури са претърпели историческо развитие от порядъка на милиарди години, затова и съществуват организми, които са еволюирали да се хранят с тях и да ги разпадат до изходните им съставки. А пластмасите се появяват на екологичната сцена едва преди няколко десетилетия, което е твърде малко време, за да бъдат приобщени към кръговрата на веществата. Когато ги изхвърлим безцелно, те губят и стойността си като изкуствени материали за нашите нужди - замърсяват се, раздробяват се на парченца и се смесват едни с други.
Лъч надежда със сигурност има. Понякога се откриват и микроорганизми с апетит за нашите чудати пластмаси, микроорганизми, които могат да ни помогнат в намирането на решение на възникналия казус. И все пак, да се осланяме на предположението, че природата ще се адаптира към невниманието и арогантността на нашите действия, означава да се обречем да чакаме хилядолетия за промяна. А ние не сме от най-дълголетните и съвсем не едни от най-търпеливите същества.
Източници: Classify plastic waste as hazardous - https://www.nature.com/articles/494169a
Handbook of Toxic Properties of Monomers and Additives - https://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=oSjn8N3Qm80C&oi=fnd&pg=PA1&dq=toxic+plastic+additives&ots=i8aqXZ9amW&sig=T1Kr2KiQ_rUTBfjRB8dzXgWo1Ng&redir_esc=y#v=onepage&q=toxic%20plastic%20additives&f=false
Environmental and health hazard ranking and assessment of plastic polymers based on chemical composition - https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0048969711004268?via%3Dihub
Toxicity of vinyl chloride and poly(vinyl chloride): a critical review - https://ehp.niehs.nih.gov/doi/abs/10.1289/ehp.835261
Plastic Food Packaging Safety Measures - http://lawdata.com.tw/File/PDF/J991/A04972004_734.pdf
Using expert elicitation to estimate the impacts of plastic pollution on marine wildlife - https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0308597X15002985
Comments