Маса бутилки. Пласт над пласт. Пластмаса... Покъртително.
Това, което виждате е една значителна част от отпадъка, генериран в периода октомври-декември от двама души от студентското ни домакинство.
Тук не влизат кутиите за храна от „Фантастико” и „Барбекю”, дузината шишета от разкрасителни субстанции и отчайващото количество полиетиленови пликове.
Грозно е. И само това успях да спася.
Опитите на Гергана, Соня и Велина за рециклиране засега са постигнали минималното- шише с капачки и кашон с шишета. Продължаваме делото на отговорните по поддръжката на Софийски университет (във всяка негова сграда – ректорат, помещения по факултети, общежития – е взета присърце каузата „Капачки за бъдеще” и килограми шарения се обменят срещу уреди за нуждаещите се). Усилията са големи, но съвсем недостатъчни. Затвърдих тази си убеденост докато реализирахме настоящата фотосесия. Лежах сред пластмасата, чувствайки се като изхвърления кит, чиито вътрешности намерили натъпкани с нея и си мислех, че разлагащата се плът на опаковките ще надживее моята собствена и на идещите след мен.
Мислех си също колко неуместна стана в последните години думата „маска”, използвана по отношение на способните на двуличие – дотолкова се сля кожата със своята опаковка, че от втора природа опаковката стана първа същност. Криейки се зад статистики и тъжни емотикони, човекът отпива от еднократната си чашка за кафе, зацъква с език, увива мазната хартия от закуската в още по-мазната найлонка и я мята в посока коша. Може и да не уцели. Няма значение. Той е измил ръцете си с лукаво съчувствие и с бодра крачка се завръща към нормалния си удобен живот.
Измил ги е...във водата, в която вече вирее планктонът от пластмаса, неотстранимата. Полепнала остава тя по дланите. Като следа от жертвената кръв.
Повдигащ духа послепис: В следващите няколко публикации можете да откриете тазгодишните нововъведения в моя бит, стъпчици към спечелването на жестоката война с пластмасовата култура. Можете да почерпите идеи или да ми помогнете с ваши такива. За една по-чиста природа.
В подкрепа на стремежа към безотпадъчен живот може да посетите страниците: Живот без кошче и Lessplastic Bulgaria, 1 Million Women, както и да се включите в групи като тази на Zero Waste Living или Живот с Нулев отпадък.Полезни също биха ви били и следните слайтове: https://www.weforum.org/; https://www.eatresponsibly.eu/bg/
Какво ме впечатлява? - Примерът на Кения.
Четири години затвор очакват използващите найлонови торбички в тази страна. Преустановявайки производството на торбички, кенийци закриват 60 000 работни места в общо 176 завода и губят статута си на водещи износители в региона.
А сега най-необикновеното!!! Законът, постановяващ това да се случи, се прокарва в продължение на десет години. Десет години борба със зъби и нокти, десет години търпение и вяра за икономически пагубно, но морално достойно действие. В Африка!
Нещо от Индонезия: https://www.facebook.com/GoWasteEd/videos/506847749827844/UzpfSTE3NjAzODQzOTE6NzkxODIyODcxMTY0MzIz/
От Мексико:
От Австралия:
От Швеция:
Тайван: