Те носят името Петър и косите си – дълги. Те компостират у дома и не се свенят да го покажат. Те са Пенев и Драгоев – географ и културолог, свежи младежи с отношение към средата, в която живеят.
В период на карантина компостерът не е най-желаният домашен любимец – не може да бъде предлог за разходки в парка, например. А какви са предимствата му?
Пенев: Предимствата на компостера са големият му апетит и пълноценното храносмилане. Винаги ми помага да се погрижа за 1/3 от отпадъка.
Драгоев: Ами, най-малкото осигурява интересно занимание, а в моя случай и предлог да изляза да се разтъпча малко (било то и само на двора).
Добра КОМПания ли е? Водил ли е неканени гости вкъщи (мушици, ларви и пр. твари)?
Пенев: Да, доведе, когато се понапълни и се наруши балансът. Стана влажен и съответно притегателен за мушици.
Драгоев: Откакто го наказахме да седи прав в ъгъла на двора, не смее да мръдне оттам, камо ли да припари до къщата с всичките гадинки вътре : ) (справка – на снимките).
Капризен ли е? Болнав? Злояд?
Пенев: Да, той е малкият ми Мухльо. Малко е болнав, тъй като не му нося редовно лекарствата – листа, хартия, талаш. Иначе вижда проблеми само с яйчените черупки.
Драгоев: Не е изключително капризен, като по-малък беше болнав и не растеше добре, но отскоро се закрепи и сега се радва на цветущо здраве!
Какво най-често попада в менюто му?
Пенев: Обелки от картофи, лук, костилки, яйчени черупки, дръжки и изрезки от магданоз, морков и други продукти, които са в оборот в нашата кухня.
Драгоев: Яде всичко (почти всичко, де) – най-много обича плодове и зеленчуци, разбира се, но също така си хапва листа и трева, даже и клонки за десерт понякога.
На какви сухи съставки разчиташ за балансиране на зелената маса?
Пенев: Първоначално (есенес) си бях подготвил голям запас сухи листа. Поне аз мислех, че е голям, но не успя да се справи с цялата тази влага. Напоследък го захранвам с твърда хартия – кашон или чист картон, черупки. А в най-скоро време ще се сдобия и с талаш, за да ускоря лечението. И нещо любопитно – точно днес намерих грижливо събрани сухи листа в кашон.
Драгоев: Когато зеленищата му дойдат в повече, обикновено му даваме малко натрошени сухи клони, дървесен талаш или картон (велпапе).
Във време, в което струпването на повече от двама души на едно място се наказва, какво би те сполетяло, ако отглеждаш няколко компостера? Усетил ли си такава необходимост?
Пенев: Да, определено се усеща нужда, най-вече при запълване на съда. Обмислям и добавянето на още един компостер.
Драгоев: Нашето компостерско семейство от миналата година има втори член, който обаче не се справя толкова добре, колкото по-големия си брат – даваме му предимно окосена трева, която не може да преработи, и затова засега служи по-скоро като склад за суровина, която прехвърляме в „активния“ компостер.
На колко време дава реколта? Как я оползотворяваш?
Пенев: Все още не е узрял напълно дори веднъж. Това ще се промени като му взема лекарствата и добавя още един за компания. За оползотворяването – имам съседи, които отглеждат цветя, а също така планирам сандъче за пресни подправки.
Драгоев: На практика постоянно има „реколта“ на дъното в компостера, защото не употребяваме по много и компостът си се трупа. Разпръскваме го в градината, най-вече около овощните дръвчета.
Песен, напомняща ти на компостирането?
Пенев: Queen – A kind of magic да речем.
Драгоев: The Beatles - When I’m 64 : ) : )